Животът на Асиа Раберман или когато животът ти е поредица от МОЖЕ БИ
Временно заглавие, но като всичко временно, остана постоянно, защото МОЖЕ БИ си казваме всички, когато си представяме живота по-различен, ако може би......
Ако отидете на екскурзия в Берлин, Германия, може би съдбата или тур-операторът ще ви отведе до езерото Вензее. Там на 20 януари 1942 г. в уютната и живописна берлинска вила Марлир, намираща се на брега на езерото се провежда съвещание на представители на министерствата и други властови структури на нацистка Германия. Гостите са поканени на закуска в 9:00 ч., а заседанието е предвидено за 12:00 ч..
На тази конференция е прието решение за начините и способите за привеждане в ход на "Окончателното решение на еврейския въпрос" - програма за геноцид над еврейското население на Европа, за която понастоящем се използва термина "Холокост". Днес тази вила е превърната в мемориален център на Холокоста.
На 31 януари 1942 г. Адолф Айхман изпраща срочни заповеди до командния състав на полицията, тайните служби за сигурност и ръководителите на СД, съдържащи подробни указания за подготовката за депортиране на евреите от Германия, Австрия и Чехия. От този момент започва систематичният и щателно разработен геноцид.
Геноцидът над евреите започва още преди Ванзейската конференция. След нахлуването на Германия в СССР на окупираните територии са задействани специални подразделения "Айнзацгрупен" , чиято главна задача е идентифицирането и изтребването на еврейското население. Тези подразделения са подчинени на Министерството по сигурността на Райха, оглавявано от Райнхард Хайдрих. На 31 юли 1941 г. Херман Гьоринг подписва заповед за назначаването на Хайдрих за отговорен за "окончателното решаване на еврейския въпрос".
Годината е 1941г., войната е в ход, светът трепери от невижданото дотогава зверство, с което нацистите и техните сътрудници се отнасят към еврейското население от окупираните страни. Изграждат се гета, в които евреите се изолират, а след това се убиват.
В това " време разделно", което дели хората на висша и нисша раса, живее и Асиа Раберман, 11 годишна, родена в Източна Полша, в гр. Мендзижец Międzyrzec ? , през 1926г.
Отраства в семейство на образовани и интелигентни хора, майка - фармацевт, баща - собственик на текстилна фабрика. Семейството живее в красива къща, Асиа посещава училище, където е отличничка и е много популярна. Има по - голям брат, който е студент в Лвов.
Същата година в града се изгражда гето, в което Асиа, с бащата си и майка си е принудена да живее в една стая, без да може - да ходи на училище, да излиза, за да си играе и общува със своите съученици. Светът за една нощ се обръща - всеки я сочи с пръст, защото е дете от еврейско семейство.
Законите в гетото са много жестоки, хората живеят по 7 - 8 в малки стаи, никой няма право за излиза, тези които имат работа са принудени да извървяват дълъг път до работното си място и често пъти и нощем, за да са навреме. Никой няма право да практикува професията си - лекари, адвокати, учители..., всички образовани и приети в обществото дотогава, са изолирани и лишени от всякакви граждански и човешки права. Изоставените домове на евреите са плячкосани от местното население, които с особено настървение се втурват да грабят и рушат.
На 13.10.1941г., вторник, следобед, 16:00, гетото е обградено от нацисти и техните сътрудници. По мегафони се обявява, че трябва всички да се съберат, защото трябва да бъдат отведени на друго място. Хората усещат, че настъпва края и не искат да напуснат гетото. Някой се скриват в къщите и нацистите и техните сътрудници подпалват сградите, за да изгорят семействата. Целият град гори. Деца и възрастни са отведени до огромни ровове, където намират края си.
Няколко седмици преди това родителите на Асиа, усещайки че всички ще бъдат убити, решават да спасят поне своята дъщеря. Едно полско католическо семейство - Мария и Йозеф Габор предлагат да вземат Асиа. Те нямат деца, заможни са и ако нещо се случи с родителите, те ще осиновят момиченцето и ще го отгледат като свое дете. Асиа е на 11 години и не може да си представи, че майки и баща могат да изчезнат от живота и, че може и тя самата да бъде убита. Подготвят фалшиви документи и карта за самоличност, изпращат дрехи и лични вещи в полското семейство, но Асиа не пожелава да напусне семейството си. Баща и казва, че ще бъде застреляна заедно с тях, че може поне тя да остане жива, но нищо не успява да убеди детето. Накрая семейството се примирява с мисълта, че това са последните дни от техния живот.
Денят е вторник, 13.10. сутринта 3:00. Асиа, облечена като селянче, с майка си и баща си са в гетото и се опитват да отидат в по-ниската част, откъдето да избягат в града и да се скрият. Успяват и се скриват в парка. Асиа трябва да отиде при едно семейство - хлебари, където да се приюти за няколко дни и оттам да замине при семейство Габор. Майка и й казва да бяга бързо към другата част на града, да не се обръща назад, да не се притеснява за тях, защото всичко ще бъде наред. Мълви молитва на иврит, която Асиа да запомни и винаги да си я казва, когато е самотна, притеснена или тъжна.
Децата умеят да бягат бързо, за тях това е най-естественото нещо. Краката сами те понасят, за да играеш на топка, на жмичка , да се покатериш палаво на най-високото дърво и да огледаш света, но Асия този път не бяга, за да играе, тя бяга, за да спаси себе си, за да съхрани вярата у своите родители, че ще остане жива.
Хлебарят, върнал се току-що от работа, скрива детето в един шкаф, защото по улиците местното население обикаля града и всеки момент може някой да почука, да влезе и да завари еврейското дете в къщата. Скрита и незабелязана от никого, Асиа чува радостните тостове на местните полицаи, че най-сетне евреите ще бъдат унищожени. Хлебарят извежда момичето от къщата и я скрива в изоставен склад, в една бъчва, сложена на високо място. Там тя трябва да остане, докато настъпи подходящото време, за да бъде отведена на безопасно място при семейство Габор.
Минават 48 часа. Слънцето изгрява и залязва, времето тече на потоци- ту бързо, ту бавно. В бъчвата върху детето се изсипват вещи от ограбените еврейски къщи, ръце опипват с нечовешка алчност колко място е останало празно, за да грабят и грабят все повече. Загубена в неспособността си да се ориентира ден или нощ е, жива ли е къде са всички останали, главата и тялото и отказват да чуят гласа и да усетят ръцете на добрия поляк, който я измъква от бъчвата и й шепне, че сега е моментът да бяга към спасението, защото всички са се втурнали да гасят пожара в гетото, за да не запали и другите къщи в града. Изпраща я до полското гробище, което се намира накрая на града и й казва, че оттук нататък сама ще трябва да върви през полето до селото, където живеят Мария и Йозеф. Асиа върви през гробовете, краката й се препъват, но за пръв път тя не се страхува от мъртвите, а от живите.
Нощта склопва очи и обгръща с тъмнина полето и гората. Дори кучетата замлъкват в тази злокобна нощ, когато градът гори, а едно дете само се лута по поляни и черни пътища, не знаейки къде отива. На зазоряване пътят се изпълва със селяни от близките населени места, които отиват в града, за да видят еврейското гето. Облечената в селски дрехи Асия остава невидима за хорските очи, слива се с тълпата и успява да стигне в селото при полското семейство.
Животът на човек понякога се дели като филийки хляб, малки или големи, хубави или лоши. От този момент филията хляб, която Асия трябва да преглътне е твърда като камък.
Семейство Габор приютява Асиа. Заедно измислят легенда, която тя да разказва, ако някой е попита защо е в това село. Дъщеря е на полски лекар, който е заминал в Сибир, а тя прекарва лятната ваканция на село.
Една нощ Асиа сънува как майка я дърпа за ръката, че е време да става от сън. Отваря очи и вижда майка си и баща си, които наистина са при нея в стаята. Един техен приятел украинец ги докарва в селото при полското семейство. Всички заедно подготвят план за спасение. Мария и Йозеф заминават в Ровно, за да подготвят апартамент, в който да подслонят еврейското семейство. Асиа за последен път вижда родителите си, изпратена е при сестрата на Мария - Хелена, където остава 5 месеца. В семейството има четири деца, едно от които е момиченце също като майка си Хелена. През всичките тези дни, седмици , месеци Асиа получава много грижи и любов от тези обикновени, но сърцати хора.
След тези месеци семейство Габор взима при себе си момичето в град Ровно. Тя става тяхна дъщеря и ходи на училище, и посещава католически храм. Там се чувства защитена и спокойна и след католическите молитви изрича и кратката молитва на иврит. Най-големият й страх е, че някой ще чуе как изрича латинските думи на молитвите и ще познае, че е еврейка, затова ги научава наизуст.
Годината е 1943 - битката при Сталинград, повратен момент в хода на Втората световна война, немците отстъпват. В Ровно немците принуждават полските момичета да заминават на Запад, в Германия, да помагат в немски семейства. За да се спаси Асиа от тази повинност, семейство Габор намират работа в железниците. Тя трябва да сервира на немските войници напитки в един ресторант и да мие чаши и чинии. Немските офицери поглеждат слабичкото момиченце и му подават шоколад, защото трябва да порасне като немските деца. Фронтът отстъпва, немците бесят всички, които се опълчват на властта им. Градът е осеят от бесилки. Животът е отрязал нова филия.
Мария Габор е убита заедно с шофьора си от бандити, когато отива при месечното си посещение на село, за да се запаси с продукти, с които оцеляват в града. Мъжът и Йозеф се самоубива и невръстната Асиа остава отново сама. Изпратена е отново на село при сестрата на Мария. В семейството едно от децата е момиче също Хелена като майка си. След години Асиа я пита, защо за толкова време заедно, в детските им игри и занимания, никога не са се карали. Хелена разказва, че майка и я предупредила, че това дете си няма никого и винаги трябва да са мили с него.
Свършва войната, братът на Асиа оцелява и пристига в Ровно, за да се види с нея. Решават да заминат за Пелестина, за да избягат от омразата, която още не е изчезнала. През 1947г. пристигат в Израел - единственото място, където тя може да се нарече еврейка, без да се срамува.
З0 години Асиа мълчи и не разказва какво се е случило с нея. Заключва спомените дълбоко в себе си. Служи в армията, става студентка, омъжва се. При едно свое участие в група с колеги - психолози, тя изведнъж споделя с тях как е оцеляла от погромите срещу евреите през войната.
Хората помогнали и в този преломен момент доживяват до дълбоки старини. Те казват, че Бог ги е наградил с дълголетие, заради това, че са спасили Асиа.
Асиа Раберман е една от малкото оцелели от Холокоста в това малко градче в Полша. Въпросът, който тя си задава през годините: "Какво щеше да стане, ако може би....." Въпросът, който най-често й задават е: "защо точно тя е оцеляла" . Отговорът се крие в това, че в нея е съществува дарба да работи с деца, да им помага в трудните моменти, да бъде съпричастна.
Защото кой ще разбере по-добре мъката и безпомощността на децата в съвременното общество от една оцеляла 11 годишна тогава малка героиня.
